Детство мое… реално и вълшебно, така ми се иска при тебе да се върна. И кой не иска? Всеки пораснал човек си мечтае да е дете отново. На всеки от нас му се приисква да си спомни безгрижните години, когато само тичахме наляво и надясно и се смеехме с глас. Не мислехме за вечерята, докато не огладнеем и не се приберем с думите „Какво има за ядене?“. Не ни се налагаше и да готвим. От време на време си подреждахме играчките, но не чистехме целия апартамент всеки уикенд. Не пресмятахме левове и стотинки, а животът се изчерпваше с приятелите, игрите и отбелязването на рождените дни. Тогава бързахме да пораснем, а сега бързаме да върнем времето назад. И между другото аз успявам да го правя понякога, или поне така се надявам.
Случва се, когато се заиграя или се заговоря с някое малко дете. Припомням си колко са мили и невинни малчуганите, връзвам им се на въдицата и буквално им вървя по акъла. От време на време прещраквам каналите по телевизията и се заглеждам в някое анимационно филмче, разглеждам собствените си снимки и албуми от миналото или чисто и просто слушам някогашните модерни песни и започвам да си танцувам на Макарена.
Наскоро ме заля една такава носталгична вълна по детските години и покрай всичко останало съвсем импулсивно реших да си купя детска книжка, която много ми заприлича на онези, които имах преди години. Става дума за „Приказки на Шарл Перо“, но изданието, което е на Ню медиа груп. Светослав Кантарджиев ръководи това издателство и явно той самият се е спрял на по-традиционен и класически дизайн на кориците и детските книжки на издателството, защото всички са в еднотипен стил. Точно заради това се спрях именно на това издание от приказки на „Приказки на Шарл Перо“. Като видях корицата и сякаш се върнах години назад, когато имахме удоволствието книгите да са на по-достъпни цени и четяхме сякаш много повече от колкото имаме възможност днес. Не са много хората, които биха се осмелили да предприемат подобна стратегия, така че в това отношение Светльо Кантарджиев печели моите адмирации и положителни впечатления. Книжката, която лично си купих (защото все още се възприемам като едно пораснало дете), е увлекателна и ще си я прочета с удоволствие. След това сигурно ще я преотстъпя на една колежка, която в момента е в майчинство и съм сигурна, че ще й е по-полезна отколкото на мен. Да чете детски приказки на детето си неминуемо ще й помогне да го преспива по-лесно.