Тия дни попаднах на една статия за руските валенки, която провокира мислите ми в посока на това, че модата, освен всичко останало винаги трябва да носи като основна характеристика удобството, а също така да се опира на традицията. Не знам дали всички се сещате какво представляват руските валенки, защото в България днес те не са много популярни, но по-възрастните от вас сигурно се сещат, че това са едни ботички от вълнен плат и с гумена подметка, които много топлят – логично, като се има предвид за какви температури става въпрос в братска Русия. Те бяха популярни в България преди години, когато много наши сънародници работеха в тогавашния Съветски съюз и съответно ги внасяха, в един-единствен черен вариант, който нямаше нищо общо с понятията стил и мода. Руските валенки се изработват по много стара технология, която мисля не е променяна с години, на принципа на който се изработват шапките – филцоване. От чиста вълна, която се набива и приема определен калъп, форма, и към нея се прикрепя гумена подметка. Огромна беше изненадата ми, като видях от снимките към въпросната статия как от старите и неугледни валенки руските дизайнерите са успели да сътворят продукт, което по външен вид може да съперничи на най-атрактивните боти, които шестват по световните модни подиуми. Приятни естествени цветове, интересни бродерии, топлина и удобство. Затова си мисля, че дизайнерите, освен напред, не трябва да забравят да гледат и назад – защото много от стойностните неща и в живота, и в модата се крият в миналото и само трябва да имаме талант да ги приспособим към настоящето и бъдещето.