Находки в света на модата

Личен блог на Кремена Попова

Казват, че има тъмни и светли цветове, топли и студени, цветове символизиращи различни абстрактни понятия… Така например сърцето и любовта са червени, злобата и завистта са зелени, леността е бледо синя, алчността е жълтозлатна. Но какъв е цветът на справедливостта и възможно ли е справедливостта да е бъде изрисувана само в един цвят?

На този въпрос получих отговор вчера, когато бях на гости у една приятелка – адвокат. Има любопитно 6-годишно момиченце с купища въпроси. Редовно пита какво дело гледа и неотменният въпрос – дали човекът е виновен или невинен. Приятелката ми някак си се опитва от позицията на майка и на адвокат да обясни на дъщеря си, че всеки има право на защита и дори виновният има право на справедливо процес и се смята за невинен до доказване на обратното. Момичето обаче дълго не могло да разбере защо майка и защитава виновни хора и моралната и програма на тема „виновност“ била малко объркана. Така поне споделяше с мен преди време приятелката ми, като изразяваше притеснение да обясни професията си на детето.

gavelВчера обаче и двете се възхитихме на детския гении и разбрахме, че не са необходими повече разяснения. Учителката в подготвителната група накарала децата да нарисуват професията на майките или бащите си. Малката избрала да изобрази майка си като разделила листа на половина. На едната страна наивнистично нарисувала жена в светла и просторна зала с черна тога със сини кантове. Това била адвокатката, защитничка на лошите. А от другата страна нарисувала същата фигура, но в малка тъмна стая с тъмно червена тога с розови кантове и светла коса, подобно на ореол около главата й – това била майка й – защитничка на добрите. Впечатлена учителката извикала приятелката ми и й показала рисунката. Вълнението й нямаше как да не предаде на мен докато разглеждах блоковото листче. (Жалко, че не се сетих да го снимам.)

Децата са искрени и невинни. Дори когато си мислим, че не можем да им обясним дадена сложна ситуация, страхувайки се да не ги объркаме, се оказва, че те разбират нещата даже по-добре от самите нас. Възхитително!

Google+ Comments