Той ме буди сутрин с любимата ми песен. Известява ме постоянно, ако някой приятел ми е писал в социалните мрежи или съм получила важен мейл. Той ме ориентира, ако съм се загубили и знам накъде е хотелът, който търся. Той ме информира постоянно за случващото се по света и в моя град. Той ми напомня, за да не забравя нещо важно. Той е смартфонът ми, моят добър приятел!
Истината е, че не мога без него. Вече съм изпаднала в състояние на пристрастеност, от което не мога да се измъкна. Не си изключвам мобилният Интернет и за секунда, за да не изпусна нещо важно. Проверявам си известията през пет минути, за да не съм назад с информацията. Слушам всичко нови песни в youtube, за да съм в крак с тенденциите и чета модните новини от различни източници, за да знам всичко по темата…
Звучи ли ви познато? И вашата ръка ли се е сраснала и постоянно скролвате с пръст по екрана? Ако отговаряте отрицателно, може би няма да е за още дълго време така, защото това не са просто телефони, те са част от живота ни и ролята им като такива нараства все повече. Хубаво е да го приемем, защото вече няма връщане назад. Използваме ги по всяко време, навсякъде и за разнообразни причини. И по-важното – винаги са на една ръка разстояние.