Модата си е мода. Начинът ни на обличане е част от нашето виждане за живота и говори много за нас. Има случаи обаче, когато се налага да го съобразяваме със събитието, на което ще присъстваме, още повече ако има предварително ясен дрескод, или пък с това, което очакват от нас. И е важно да отчитаме тези неща, даже понякога да направим компромис с виждането си за това, как трябва да изглеждаме, макар то да е част правото на всеки от нас да бъде индивидуаленл. За да може да бъдем успешни. В тия динамични времена, на постоянни смени, включително и на работа, на всеки от нас му се е налагало поне веднъж да се яви на интервю за работа или на среща с бъдещ работодател. И може би си е задавал въпроса как да се облека. А ако не си го е задавал, трябва да си го зададе. Защото облеклото и начинът, по който се обличаме, говорят много за нас и естествено биха били един сериозен аргумент за или против това, да предпочетат нас. Основно правило за начинът, по който трябва да бъдем облечени по време на интервю за работа, е умереностт и максимална близост до това, което очакват от нас. Така че няма универсално правило – разбира се, че има значение дали се явяваме на интервю за банков служител, за офис администратор, за рецепционист във фитнес зала или пък за аниматор. Облеклото трябва дава сигнали в посоката, която очакват от нас – ако позицията, за която се явяваме, предполага и изисква полет на мисълта и фантазията – може да си ги позволим и известна артистичност в облеклото, ако изисква строгост и консервативност – облеклото трябва да подава точно този сигнал.