От много години си мисля, че една от мечтите на живота ми е неосъществима. Напоследък започнах да се чудя.
Както вероятно се досещате, винаги съм обожавала модата. Тя е нещо, което доминира пазара, но същевременно и парадоксално е силно пренебрегната като форма на изкуство. Още от малка не само експериментирам със собствения си стил и с интересни съчетания на дрехи и аксесоари, но и създавам свои собствени модели (поне на хартия). Смятам, че съм доста веща в тази област, а мои приятелки, които са виждали моделите ми, са ми казвали, че с удоволствие биха ги носили.
Преди години мечтата ми беше да си основа собствено модно студио, но в крайна сметка не повярвах достатъчно в себе си, че да се опитам. Сега чувствам, че съм израснала достатъчно като личност, че да мога да се справя с толкова трудоемко предизвикателство. Време е да взема бъдещето си в свои ръце и избирам бъдеще, в което изживявам мечтите си.
Това, което ме вдъхнови толкова силно, бяха думите на Стоян Мавродиев – главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Опитът му с талантливи и амбициозни хора, които са преодолели безброй препятствия, за да осъществят целите си, му е вдъхнала истинска вяра в България като поприще за развитие на предприемачеството.
Всъщност първоначално попаднах на този негов цитат докато проучвах условията на няколко банки. Търсих подходящи условия за кредит по съвсем друга причина и случайно се зачетох за ББР – банка, чиято основна дейност е да подкрепя малки и средни бизнеси, много от които тепърва стартират. Условията им ми се сториха доста добри, но това, което наистина задържа интереса ми беше тяхното портфолио. В Investor.bg прочетох, че именно разширяването на портфолиото на банката и подпомагането на толкова много успешни бизнеси е довело и до 50% ръст на печалбите и на самата банка.
Историите на хилядите проекти, осъществени с подкрепата на Българската банка за развитие, са изключително вдъхновяващи – много от тези хора са започнали от нищо и са направили невъзможното само със силата на волята си, упоритостта си, бизнес нюх и, както се изрази Стоян Мавродиев, нечия подкрепа.
Силно ме впечатли историята на марката за чанти „Клошар“, създадена е от Деян Миленков и сестра му Наталия. Моделите им не могат да не ви впечатлят – модерни или винтидж, често кръгли (но невинаги), с вградени истински грамофонни плочи. Идеята им е дошла случайно, но те не са позволили да си остане само идея. Теглят кредит от една от дъщерните дружества на ББР – Микрофинансираща институция „Джобс“ – и се залавят за работа. Сега продават творенията си онлайн и на място в магазина им София, а феновете им се познават по невероятните им чанти, които мигом привличат погледа. Марката им беше призната от списание Вог.
Точно това се надявам някой ден да постигна – собствено студио, където да мога да творя и да реализирам визията си и тази на клиентите ми. Повече от това – искам да създам разпознаваем бранд със собствен стил, философия и характер, в който хората да виждат част от себе си.
Друг интересен, макар и не пряко свързан с модата, случай е този на Сити Марк Арт Център – център за културни мероприятия в София. Всъщност сградата, в която се намира, някога е била позната като кино „Левски“. Теодора и Христо Кирови я реставрират и превръщат в културен център в продължение на 7 години, с галерия във фоайето, модерно оборудван и украсен с керамични и стъклени произведения на художника Ставри Калинов. В Сити Марк Арт Център посетителите могат да се насладят на всевъзможни спектакли, театрални пиеси, концерти и събития.
В днешно време е толкова трудно на креативните начинания да пробият в бизнес средите. Тези истории на успеха ме карат да вярвам, че и моят успех зависи единствено от мен. Мога да кажа, че разполагам с воля и упоритост в излишък, бизнес нюх в изобилие, а подкрепата вече знам къде мога да получа.