Поредният моден сезон се заклати под тежестта на един стар номер – продаването на дрехи с „история“. Ето я и новата мания: деним с протрити колена, но за двеста и петдесет евро. Тениска, изглеждаща като намерена в контейнер за дрехи, но с етикет на дизайнерска марка и цена триста евро. Какво ново има тук? Нищо. Просто старата схема на печалба от носталгията е препакетирана.

Модата винаги е била цинична. От години търговците на дребно ни убеждават, че сме длъжни да подновим гардероба си на всеки три месеца, независимо от качеството на старите дрехи. Сега вече не е достатъчно да се появи нова кройка – трябва да изглежда като нещо, което сме носили преди. Това е като да ти сервират омлет с парченца от вчерашната баница и да го продават за „гурме“.

Особено абсурдно е, когато големите марки започнат да „рециклират“ собствените си стари колекции. Днес ще видиш яке, което прилича на това, което баба ти е шила преди четиридесет години. Само че сега е направено от синтетика, струва колкото половината заплата и се разпада след третото пране. Това не е устойчивост, това е измама.

Иронията е, че хората, които си купуват тези „ретро“ дрехи, често дори не са били живи, когато оригиналните модели са били на мода. Те плащат за една илюзия, за един стил, който не са преживели. Купуват си чуждо минало, за да изглеждат „автентични“. Истината е, че по-автентично е да носиш нещо, което си наследил от майка си или което си намерил на битпазара. Тогава наистина има история зад дрехата.

Модата винаги ще се храни от носталгията и от нашето желание да изглеждаме по-интересни. Но е време да спрем да вярваме, че скъпата цена автоматично означава качество или уникалност. Истинският стил не се купува, а се изгражда. И той не е задължително скъп.