Със сигурност поне веднъж ви се е случвало да наблюдавате за минута или по-малко ревю от висшата мода. Там едни хора, облечени в неща, които понякога е трудно да наречем дрехи, дефилират по подиум и се опитват да се задържат прави и грациозни, доколкото е възможно във вида, в който са ги привели.
Не веднъж съм чувала изказвания от рода на „това не става за обличане“, „тези хора са луди“ и „кой, по дяволите, ще тръгне така по улицата?“. Ами всъщност никой няма да тръгне така по улицата. Тези „дрехи“ не са направени за масовия потребител. Всъщност те не са направени за потребителите изобщо. То, дами и господа, е изкуство. Като съвременното изкуство, което не всеки разбира и за което е необходимо да се прочете предварително преди да се отиде на изложбата, като алтернативното кино, което се опитва да представи чрез кадри и визуални стимули, някаква абсолютна емоция. Примери за това мога да давам много, но истината е, че висшата мода е просто друга форма на изкуство.
Но от друга страна е много забавно да слушаш саркастичните разсъждения на някои хора по темата.
Ето едно предложение за това, насладете се: