Отдавана не съм гледала добро модно предаване. Родните програми се клишираха и единственото нещо, в което се усеща дизайнерската намеса стана облеклото на водещата и декора зад нея. Жестовете и дикцията й, както и съдържанието като цяло излизат извън всякакви параметри за стил. А благодарение на разискваните теми и гостите, които се канят, всикчо се превръща в кич. Една чалга певица не може да направи стойностно интервю, нито пък някоя от нашите „звездни“ футболни съпруги. Популярните тв водещи си ги гледаме всеки ден и защо, за бога, ще ги каните и в такива предавания. Досега съм гледала някои приемливи и доста сполучливи интервюта с актриси и актьори. Но само с това ли се изчерпват популярните личности у нас. Ние нация на визуалното ли сме, че поставяме под нарицателното за елит, хората, които не правят нищо друго освен шоу.
Kак веднъж не засякох в модно предаване гост да е някоя преуспяла жена от бизнес средите, която е известна с добрия си стил, или пък чужденка, която живее в България, или пък писател или издател, а защо не художник или архитект – т. е. хора, чието ежедневие е обвързано с творчество. Обикновено тези личности имат много по интересен и разчупен стил. Те могат да налагат тенденции, те могат да ни изкарат от рутинното модерно и да подтикнат хората да се обличат според същността си, да бъдат креативни в избора на облекло, което най-точно ще подхожда на индивидуалността им.
И още нещо: защо, не мога да разбера, в такива предавания ни представят единствено дрехи от скъпи марки, за които половината хора само могат да мечтаят. Всички знаем, че европейското качество и стил са страхотни, но са недостижими за нас, тъй като заплатите ни не са европейски.
Лично мен именно такива „изцепки“ в предавания, пуснати за масовата аудитория, ме карат да сменя канала. По тази причина понякога се дразня и на списанията. Но какво им остава на обикновените люде като мен – да следят тенденции и импровизират с дрешки от малки магазинчета и да дебната разпродажбите в Мола.