Имам чувството, че допреди известно време съвременната музиката доста изоставаше. Какво имам предвид? По мое мнение, не беше нищо повече от редене на несвързани думи, издаване на непонятни звуци и повтаряне на една и съща фраза многократно. След появата на Майкъл Бубле, Адел и Ед Шийран (със сигурност има и други, за които не знам) нещата тръгнаха в положителна посока и започнах да се обнадеждавам. Харесвам текстове със смисъл, а песните на тези изпълнители наистина са смислени.
Не знам колко от вас са чували за Майкъл Бубле, но коледните му песни са уникални. Има един такъв запленяваш глас, който те кара да се понесеш по вълните на музиката. За Адел няма какво толкова да обяснявам, нейната звезда изгря бързо и още по-бързо трогна сърцата на хората в цял свят. Ед Шийран е едно младо попълнение, което твори по един твърде необичаен начин. Той сам си пише текстовете и в тях липсва буквалност, което на мен лично ми допада. Той доста умело може да завуалира това, което иска да каже, и на края на песента да се окаже, че тя е за нещо съвсем друго, различно от това, което първоначално си си представял.
Дано за в бъдеще да открия нови и нови попълнения и да ги добавя в колекцията си от стойностни изпълнители, които наистина си струва да слушаш с часове, чиито текстове те карат да се замислиш и дори те удивляват неочаквано, но искрено. Тези хора правят музика заради самата музика, а не за това, което тя може да им донесе (сещате се), и тяхната отдаденост си личи, тя направо струи от песните им.