Още от малка имам няколко любими приказки – Пепеляшка, Спящата красавица, Снежанка и седемте джуджета, и Хензел и Гретел. Мисля, че тези приказки много са ме обогатили и ги харесвам страшно много. Това са и подаръците, които правя напоследък към моите и децата на приятели – книжки с приказки. Последната, която подарих, беше „Български народни приказки“ на издателството на Светослав Кантарджиев – „Ню Медиа Груп“. Доколкото разбрах е част от поредица, която включва десетки книжки с приказки за деца – „Приказната съкровищница на света“.
Мисля, че приказките са много важни за оформянето на личността на децата и много психолози за съгласни с това твърдение. Те дават някаква ценностна основа и учат на добродетели, а и карат детето да си представи героите и случките – което развива въображението им изключително много. В днешно време, за съжаление, децата от малки свикват да гледат наготово съставени им образи в анимационни филмчета и компютърни игри, а съвсем друго е сам да си го представиш.
Между другото, депутатите приеха решение, с което предучилищната подготовка става задължителна за всички деца от 4-годишна възраст. Според мен това е абсурдно и се надявам президентът да наложи вето на това решение и да не го допусне. Не че е лоша детската градина, но не виждам за обосновано да бъде задължителна, нито пък да има твърд „учебен“ план, както е според предложението. Трябва да остане решение на родителя дали желае или не детето му да ходи на градина, а не да става задължително. Другото абсурдно в това предложение е фактът, че достатъчно места по детските градини дори за желаещите в момента няма – а какво остава, ако по задължение трябва да ходят всички? Дали пък някои депутати не са започнали бизнес с частни детски градини?