Понякога ми се случва да се улавя в дребни носталгични моменти. Миризмата на стар лак за коса, звукът на тежък телефонен апарат, който все още стои на пиедестал в бабината стая. Но най-силно носталгията ме връхлита, когато се разровя из старите снимки. Тогава не мога да не забележа колко различен е бил стилът, колко по-смел, по-индивидуален, по-бунтарски.

В онези години всеки пазаруваше от „Малките пет кьошета“ или от ГУМ – единствените места, където можеше да се намери нещо различно. Имаше опашки, разбира се, но пък всяка покупка беше истинско събитие. Сега всеки може да си купи каквото си поиска от десетки онлайн магазини и да го получи на следващия ден. Удобство? Да. Но къде е чарът? Къде е тръпката от това да откриеш нещо уникално, след като си обиколил половин София?

Модата тогава не беше просто облекло. Тя беше израз на протест, на идентичност. Не се обличахме, за да впечатлим другите, а за да изразим себе си. Днес социалните мрежи диктуват тенденциите, а ние ги следваме сляпо. Всички сме еднакви, облечени в дрехи от едни и същи марки, копиращи едни и същи инфлуенсъри. Къде е оригиналността? Къде е смелостта?

Прическите също бяха съвсем различни. Прическата ти беше твоята визитка. Помня как всички искахме коса като на Памела Андерсън или къса като на Моника Белучи. Днес косата се подстригва еднакво навсякъде, сякаш е по калъп. Помните ли онези фризьори, които можеха да превърнат всяка глава в произведение на изкуството? Сега самите фризьорски салони изглеждат като поточни линии.

Гримът също беше ритуал. Не се прикривахме, а подчертавахме. Днес масово се стремим към „no makeup“ визия, но това не е естествена красота, а просто липса на умения. Помните ли как майка ми или баба ми се гримираха преди излизане – бавно, с внимание, с любов към детайла? Сега гримът е за няколко секунди, а резултатът е еднакъв – безличен.

Модата се променя, но духът на онова време ми липсва. Липсва ми смелостта да бъдем различни, липсва ми тръпката от откриването, липсва ми изкуството в детайлите. Може би съм старомодна, може би просто съм носталгична, но вярвам, че истинският стил не е в това да следваш тенденциите, а да ги създаваш.