Безцелното прелистване на онлайн каталози, докато лежим в леглото, е върховното доказателство за доброволната ни глупост. Не търсим дрехи, търсим дигитално опиянение. Времето се топи в скролването, а в замяна получаваме усещането, че „подобряваме себе си“. Това е оглупение по заявка: откраднати часове, които можехме да инвестираме в реални занимания, превърнати в безкрайно преследване на вещи, които няма как да ни направят по-интересни. Пръстът ми се плъзга нагоре и усещам как този процес изцежда енергията ми, оставяйки само празнота след себе си.

Миналата седмица, докато разглеждах нова колекция, се сблъсках с очевидното. Екранът беше пълен с масивни нашийници, широки колани и копринени шалове. В този хаос изведнъж видях нещо, което ме шокира – връзка с древността. Съвременният ни гардероб е просто една несъзнателна репликация на кимоното, пречупена през призмата на масовото производство.

Кимоното не е просто дреха – то е система. Без оби – широкия колан – то е безформен плат. А ние, в стремежа си към „лесен стил“, правим същото. Купуваме масивни метални колиета, защото дрехите ни нямат структура. Затягаме широки колани върху безформени ризи, за да създадем силует. Това е същият принцип, който японските майстори са използвали с оби.

Индустрията отлично знае това и ни държи в капана на постоянните покупки. Продава ни „решението“ под формата на евтин аксесоар, вместо да ни научи как да изградим силует чрез правилно подбрани основни дрехи. По-лесно е да купиш колан за 30 евро, отколкото да разбереш пропорциите. Така се трупа дебел слой от „малки покупки“, които само маскират липсата на стил.

Прекарах цяла вечер в размисъл колко много време губим в опити да „запълним“ празнотата в тоалетите си. Вместо да анализираме пропорциите, добавяме шум. Жените се отрупват с толкова много аксесоари, че силуетът изчезва под тежестта на нашийници и шалове. Това е като кимоно с твърде много слоеве без правилно фиксиране – всичко се разпада в безформена маса.

Всичко е просто опит да запълним празнотата.