Не се лъжи — лайковете не плащат сметките. Вчера прекарах час и половина в безсмислен „дистанционен“ разговор, а през това време едни машини на другото полукълбо вероятно са изтъкали цял гардероб от синтетика. На екрана, под синкавата светлина на монитора, всички изглеждаме почти като хора, но реално сме просто пиксели, подредени в празен чат.

Дизайнът, такъв какъвто го познавах, вече не съществува. В него имаше материя, тежест, пръсти, които се изпоцапват от боя и игли, които оставят белези. Днес всичко се случва в софтуера. Не пипаш плата — пишеш код. Не усещаш текстурата — гледаш графики. „Точността“ се е превърнала в евтина илюзия, поднесена ни от автоматизацията.

Големите брандове са като танкери, които се движат бавно, но имат безкрайни ресурси. Те не търсят вдъхновение — търсят данни. Модата за тях е математика: кое е по-вероятно да бъде купено, кое ще задържи вниманието за повече секунди, коя комбинация от цветове ще предизвика импулс. Те не създават трендове, а ги извличат от нас, като ни наблюдават как се лутаме онлайн. И после ни ги връщат обратно като „нови“.

Ние, малките ателиета и независимите дизайнери, сме в неизгодна позиция. Ние работим с усещане, с ръце и с очи. Ние променяме кройката, защото сме видели как пада върху конкретно рамо. Но как да се мерим с машина, която не спи, не се уморява от глупави Zoom срещи и може да генерира хиляди варианти за секунди? Големите са създали икономика на имитацията — копие на копие на копие. Модата вече не е изкуство, а поредица от мейли, които ни карат да вярваме, че нещо ново се е появило.

Бъдещето не изглежда по-ведро. Вече се подготвяме за „мода по заявка“ — ще пишеш в генератора какво искаш, а той ще ти го сглоби. Няма да има нужда от дизайнер, който разбира от драперии и кройки. Ще има нужда само от човек, който може да формулира правилното описание. Професията ще се превърне в административна дейност: следене на известия, управление на данни и участие в безкрайни онлайн срещи, които обсъждат „дигиталното преживяване“, докато реалният продукт се превръща в бездушна имитация.

Ще носим дрехи, които изглеждат перфектно на снимка, но се разпадат при първото носене. Ще имаме безкраен избор от визии, които са толкова празни, колкото и съдържанието на последната ми онлайн среща. Технологията ни даде видимост, но ни отне усещането.

Сега ме чака ново „оптимизиране на процесите“. Отивам да слушам.