Красотата винаги е била тема, която провокира спорове и философски размишления. От една страна стои широко разпространеното вярване, че тя е в очите на гледащия, че няма универсална дефиниция и че всеки човек възприема различни черти и качества като привлекателни. От друга страна обаче науката показва, че съществуват определени универсални критерии, които хората по целия свят разпознават като красиви, независимо от култура, възраст или личен опит.

Психологически проучвания сочат, че симетрията на лицето е едно от тези универсални измерения. Лицата с по-голяма симетрия обикновено се оценяват като по-привлекателни, вероятно защото симетрията подсказва за добро здраве и генетична стабилност. Друг критерий, който се среща почти навсякъде, е чистата кожа. Когато кожата е гладка и без възпаления, това несъзнателно се свързва със сила и здраве, което от еволюционна гледна точка е било важно за избора на партньор.

Интересно е и влиянието на пропорциите. Теорията за „златното сечение“ е доказала, че определени съотношения в лицето и тялото се възприемат като по-хармонични и приятни за окото. Дори в животинското царство симетрията и пропорциите играят роля в привличането. Това ни навежда на мисълта, че макар културните стандарти да се променят с времето, има определени биологично заложени ориентири, които остават устойчиви.

В същото време личният вкус и културните влияния не могат да бъдат отречени. В една епоха по-пищните форми са символ на красота и богатство, в друга – слабостта и фината структура се възприемат като еталон. В някои части на света тъмната кожа се свързва с екзотичност и привлекателност, докато в други се ценят светлите тонове. Дори модата, рекламата и социалните медии оформят възприятието за това кое е красиво, като създават тенденции, които се променят на всеки няколко години.

В крайна сметка красотата е смесица от универсални критерии и субективни възприятия. Да, съществуват общи белези, които повечето хора намират за привлекателни, но именно личните асоциации, опитът и културният контекст добавят нюансите, които правят възприятието уникално. Това обяснява защо един човек може да намери дадено лице за зашеметяващо красиво, докато друг да го определи като обикновено. Красотата е и огледало на вътрешното състояние – увереността, усмивката и харизмата често тежат повече от чистата симетрия или идеалните пропорции.

Може би затова най-точният отговор е, че красотата едновременно е в очите на гледащия и в универсалните кодове, които носим в себе си. Тя е мост между биологията и културата, между инстинкта и личната история. И именно тази сложна комбинация я прави толкова привлекателна и толкова трудно определима.

cremfashion

See Full Bio