Трябва да ви призная за една моя страст от последния месец. С края на лятото дойде и повече време за прекарване у дома и за сериали. Така попаднах на „Короната“, който разказва за царуването на Елизабет II и за всички, свързани с нея. Това е поредица, даваща малко повече информация за живота отвъд ролята на монарх и за сблъсъка между трябва и човечността.
Честно казано започнах да гледам сериала, защото четох много коментари за предстоящия сезон, който включва в голяма степен и Даяна. Но тъй като не обичам да започвам от средата, реших да е съвсем от началото. Всъщност някъде към средата на първи сезон, който е от 10 серии, леко ми доскуча, но интересът за събитията около принцесата на народа надделя.
Няма да ви разказвам в детайли или да обръщам внимание на игра и режисура. Интересни за мен бяха действията и историята, които се разказваха. Точно затова след всеки любопитен факт проверявах и за допълнителна информация в интернет. Все пак не мога да се доверя напълно на филмова продукция, която се придържа към достоверността.
За моя голяма изненада в основата си фактите се препокриваха. Но не мисля, че всичко се е случвало толкова драматично и либерално предвид знанията ми за кралските протоколи. Може би пък и това е генерално целта на сериала – да въздейства емоционално. Защото именно чувствата, присъщи на всеки човек, се противопоставят на дълга и ясно се вижда, че не могат да вървят ръка за ръка.
Само от първия сезон се запитах дали искам да съм кралица, или кралска особа – мечта, присъща на много деца. Бъдейки честна, може би свободата на никому неизвестен човек, освен тук в блога, ми харесва повече. Достатъчни са ми личните драми, че ди ги споделям и със света. А вие какво мислите по темата?
